Когато всичко изглежда наред, а вътре в нас нещо се съмнява: Защо понякога липсва увереност?

На пръв поглед животът ни изглежда стабилен — имаме работа, дом, близки хора, справяме се с ежедневието. И въпреки това отвътре нещо ни тревожи. Съмняваме се в себе си, губим увереност. Възниква въпросът: „Какво ми липсва, щом всичко е наред?“

Този вътрешен конфликт е много по -често срещан, отколкото си мислим. Има няколко психологически причини, които обясняват защо това се случва.

🔹 1. Стари вътрешни гласове и сценарии

Известният психолог Джон Брадшоу говори за т.нар. „ранено вътрешно дете“ — онази част от нас, която носи усещането „не съм достатъчен“ още от ранните си години. Дори когато реалността показва обратното, тези стари гласове продължават да шепнат на фона на живота ни.

👉 Техника: Опитай упражнението „Писмо до вътрешното дете“ (по Брадшоу). Напиши с нежност и подкрепа няколко думи до онази част от теб, която се страхува. Понякога уверението отвътре е по-ценно от всяко външно признание.

🔹 2. Сравнение с другите и синдром на самозванеца

Много съвременни автори, включително Брене Браун, говорят за това как обществото ни създава култура на сравнение. Дори когато постигнем успех, вътрешно се питаме:👉 „Дали не ме надценяват?“👉 „Дали не съм просто късметлия?“Това е добре познатият синдром на самозванеца.

👉 Техника:Брене Браун препоръчва писмено упражнение:„Как изглежда за мен човек, който е достатъчно добър?“Постави си реалистични, човешки, а не перфектни стандарти. После се запитай: „Аз не съм ли вече там?“

🔹 3. Неосъзнати страхове от промяна или успех

Стивън Пресфийлд в книгата си „Войната на изкуството“ пише за вътрешната съпротива — онзи невидим страх, който се пробужда точно когато сме на прага на нещо ново или по-голямо. Понякога липсата на увереност е просто камуфлаж на страха: „Ами ако успея? Ще се справя ли с последствията?“

👉 Техника:Създай списък с малки „безопасни“ крачки, които да правиш всеки ден. Пресфийлд казва, че движението преодолява страха. Увереността расте с действието, не с мисленето.

🔹 4. Изтощение, което прилича на липса на увереност

Шарлот Лабан говори за синдрома на емоционалното прегаряне: умората често маскира себе си като „несигурност“. Възможно е да не ти липсва увереност, а сили.

👉 Техника:Практиката на осъзнатото дишане (mindfulness), популяризирана от Джон Кабат-Зин, помага да върнем центъра си. Опитай:

• Вдишване на 4

• Задържане на 4

• Издишване на 6

Дишането е първата стъпка към стабилността, а оттам — и към увереността.

💡 Как да върнем вътрешната си опора?

✔️ Приеми, че неувереността не означава слабост. Тя е просто знак да се обърнеш към себе си.✔️ Работи с въображението си: визуализирай вътрешния си стабилен Аз — силна, уверена версия на теб, която вече съществува вътре.✔️ Води си дневник на малките победи всеки ден. Така съзнанието започва да „вижда“ доказателства за твоята стойност.

🌿 Финални думи:

Увереността не е константно състояние. Тя е жива, променлива, човешка сила. И като всичко живо се нуждае от внимание, грижа и търпение.

„Достатъчн/а съм, дори когато се съмнявам.“Това е новото, по-зряло разбиране за увереност.